Те си искат социализма. Казаха ни го направо, пич. Не се посвениха, не го завъртяха, не го прекараха през стройна философска постройка, а ей така ни го казаха. С плакат и лозУнг, с изписани букви, с руж циклам и устни плам.
Казаха ни го както се казва: "Ше танцуваме нали, маце?" в кофти дискотека. Безпардонно и завинаги. Казаха ни го-искаме си социализма.
А сега де? Как да тълкуваме ние лексиката и синтаксиса, смисъла и сравненията? Ще кажете сложно е. Не е. Да ни бяха казали "искаме социализъм", ще разберем посланието. Искат го въобще, в бъдеще време, искат социализъм, за който можем да говорим, да обсъждаме да даваме аргументи. Но не, пич. Те бяха повече от ясни: "Искаме СИ социализма"-значи искат си знаменцата на 1-ви май и манифестациите с портрети вместо фестивалите на София, искат си пионерските връзки и конкурса за политическа песен "Ален мак" вместо Х-фактор, искат си киселото мляко по 23 ст и маслото по 72 ст, искат си бананите в показния магазин около нова година, Дядо Мраз, искат изборни победи 99,9%... те СИ го искат.
Те искат да пътувате в чужбина само и единствено ако е много необходимо и то само в страните от соцлагера и ако само те смятат за "целесъобразно". Те ще ви задават въпроси "защо, "при кого", те ще ви застрелят в гърба ако се опитате да се измъкнете през границата, защото не искате да живеете като тях.
Защото не искате да живеете с тях.
Те просто Си искат социализма.
Те си искат ладата и москвича, верото и "всяка неделя" (за децата Пинко, малко Том и Джери и инспектор Дюдю), те си искат "Тимур и неговата команда" и новините на руски в петък вечер... те си искат изгубения рай. И няма защо да ги виним. Изгубеният рай е фантазъм, колективно забравено и колективно сънувано. Tе имат идеята, че всички ние живеем в една стая, спим на един миндер, ядем от една софра.
Слава богу,че накрая се оказва, че с тях сме спали на различни легла. И в различни стаи.
За първото човешко непокорство и плода
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
със загубата на Едем
Джон Милтън "Изгубения рай"
За първото човешко непокорство и плода
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
със загубата на Едем
Джон Милтън "Изгубения рай"
