KTБългария

Нуждата от нови табели на границата сухоземна на Република България следва да възприеме по-корпоративен подход. Постепенното лаф-вива-техно-табак-ктб-иране следва да завърши с гласуване в пленарна зала и промяна на конституцията със следният текст:

Глава първа. 

Чл. 1

(1) Официално наименование на държавата е КТБългария. 

Пиши КОЙ и да бегаме

Кой? Това е въпрос. Кратък и рязък като нацистка команда. Този въпрос не разказва, не въвежда в темата, не прави преамбюли, антрефилета. Този трибуквен въпрос предизвиква изчервяване и неудобство също като надписа "К*р" на някоя стена.
Въпросът КОЙ отваря вратите на много други отговори. Ако България имаше своя Банкси вероятно днес стените на София щяха да бъдат украсени с надписи.
Всеки нов напън на властта да брани себе си, да брани със зъби и нокти тезите си, ражда и нови значения на въпроса КОЙ? След решението (нерешение) на КС вчера става ясно, че писмото на Пеевски е подготвено предварително, обмислено. В него като в сложна дипломна работа по риторика и философия се използват знакови референции (Костинбродската мъгла), тънки внушения (Президент), (не)оборими истини (правото да бъдеш избиран). Това е писмо манифест. Искаме да знаем кой го е писал.
Пиши "КОЙ" и да бегаме...

На ни на

Изминаха 111 дни откакто някой ни плисна чаша вода в лицето докато спяхме. Онази ленива сутрин на 14 юни ни стресира точно колкото ранното ставане за училище в 6:45 със звука на радиото: "България, дела и документи"...

Всички (нормални) се събудихме стреснати, някой блъскаше камбаната, и вкупом бяхме навън да гасим пожара.
След 111 дни дрямката ни налегна отново.

 Помните ли какво празнуваме на 1-ви Ноември? За позабравилите ще напомня, че не е Хелоуин, а Денят на народните будители. Ще го превърнем ли в Денят на пробудените? Или вечно ще се закачаме с вица: 

-Кой народ празнува ден на будителите? 

-Заспалият.

Искаме си социализма

Те си искат социализма. Казаха ни го направо, пич. Не се посвениха, не го завъртяха, не го прекараха през стройна философска постройка, а ей така ни го казаха. С плакат и лозУнг, с изписани букви, с руж циклам и устни плам. 

Казаха ни го както се казва: "Ше танцуваме нали, маце?" в кофти дискотека. Безпардонно и завинаги. Казаха ни го-искаме си социализма.
А сега де? Как да тълкуваме ние лексиката и синтаксиса, смисъла и сравненията?  Ще кажете сложно е. Не е. Да ни бяха казали "искаме социализъм", ще разберем посланието. Искат го въобще, в бъдеще време, искат социализъм, за който можем да говорим, да обсъждаме да даваме аргументи. Но не, пич. Те бяха повече от ясни: "Искаме СИ социализма"-значи искат си знаменцата на 1-ви  май и манифестациите с портрети вместо фестивалите на София, искат си пионерските връзки и конкурса за политическа песен "Ален мак" вместо Х-фактор, искат си киселото мляко по 23 ст и маслото по 72 ст, искат си бананите  в показния магазин около нова година, Дядо Мраз, искат изборни победи 99,9%... те СИ го искат. 

Те искат да пътувате в чужбина само и единствено ако е много необходимо и то само в страните от соцлагера и ако само те смятат за "целесъобразно".  Те ще ви задават въпроси "защо, "при кого", те ще ви застрелят в гърба ако се опитате да се измъкнете през границата, защото не искате да живеете като тях. 

Защото не искате да живеете с тях. 

Те просто Си искат социализма. 

Те си искат ладата и москвича, верото и "всяка неделя" (за децата Пинко, малко Том и Джери и инспектор Дюдю), те си искат "Тимур и неговата команда" и новините на руски в петък вечер... те си искат изгубения рай. И няма защо да ги виним. Изгубеният рай е фантазъм, колективно забравено и колективно сънувано. Tе имат идеята, че всички  ние живеем в една стая, спим на един миндер, ядем от една софра. 

Слава богу,че накрая се оказва, че с тях сме спали на различни легла. И в различни стаи.



За първото човешко непокорство и плода
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
със загубата на Едем

Джон Милтън "Изгубения рай"

Съветската пантера

Розовото не е непременно за момиченца или развеселяващ контур по нечия уста. Когато артистите принасят цветовете в жертва на друго монументално "изкуство" те трият срама. За гледащите отстрани поддръжници това ще е "кощунство", "посегателство", "гавра". Тяхното изкуство изобразява герои с пушки и танкове, а нашето просто целува по устата войника и му натиква карамфил в дулото. Обезсилването на тези внушаващи покорност пред силата на оръжието паметници, които толкова умиляват белокосите старци на 9 май е толкова силно, че може само да се сравни с танцуващ Й.В.Сталин на платформа на LOVE parade в Берлин през 90-те. Това очите им не искат да го виждат, те искат плакати, заклинания, лозунги, кратки форми и команди. Те се сърдят, пъчат се с медалите и ордените си, казват си "другарю" и попържат империалистите. За тях ние сме децата, които не са яли достатъчно бой, защото "Макаренко щеше да ви научи вас, всичките". Така разбират те свободата-дошла с помощта на съвеЦката армия. Високо вдигната ръка, която вместо факел като Статуята на свободата например, носи автомат "Шпагин". Едната ръка символично пръска светлина, а другата олово. 

Едва когато боядисаме и площада на мавзолея в оранжево ще повярваме, че филмчето за съветската пантера няма да го гледаме само по "Всяка неделя", а спокойно ще си направим среща на Паметника на розовата армия.

Куче влачи рейс

От случката с автобуса насам, някак случайно или не няколко поговорки от богатия и притихнал български език се наместиха в дневния ред.
По различни поводи прочетох, че:

"Който автобус води другиму сам попада в него"
"Който автобус вади от автобус слиза"
"Пременил се Илия-пак в автобуса"
"Бързата кучка в автобуса ги ражда"
"Който сее автобуси жъне камъни"

и накрая разбира се една мощна препратка към 90-те и специфичния жанр на певиците с първо лично име:
"Бял автобус ме преследва в живота и неизменно след мене върви"
Остроумието ражда мисли, а мислите раждат размисли. Очакваме скоро нови сюжетни линии, перипетии и литературни форми, а дотогава
"Ако ти ударят една плесница подай и другия автобус".

Бегай у "лево"

В контекста на разлюляната държава все по-често мисля за изразите, с които ние като народ си служим. Kакво е определило избора ни за съответсвие. Защо масово сме избрали да изразяваме например понятията ни за пространство непременно свързани с половата принадлежност. Ако нещо е наблизо то непременно е "на един х*й разстояние". Но ако същото нещо е далече, то непременно е "на пи*ка си майчина".Това е. Близо и далеч обозначаваме със страха от вагината. Толкоз. Vagina dentata произнесено тихо и на латински може да се дочуе някому като древната арабска поговорка "Има само три неща, които са истински ненаситни – пустинята, гробищата и влагалището." Но да се върна към изразите, скоито очертаваме мястото си в координатната система на света и отношенията. Когато желаем безапелационно и категорично да отклоним някого от обсъждане на някакъв въпрос или ако не искаме по никакъв начина да разговаряме, сме довели нещата до перфектното "Бегай у лево". Тук си заслужава да се поразсъждава. Първо прави впечатление "екащия" западен говор. Да допуснем, че някои си шопи (с пръти с копрали с търнокопи-според Г.Милев) съвсем естествено са насочвали нежеланото винаги в ляво. Защо там? Защо не просто "бегай встрани"? Интуитивно ли е усещането им, че лявата страна е по-слаба, лявата мишца не държи толкова добре, не е способна да защитава сама, а и трябва непременно помощ, намеса, регулация. От някой друг орган, държава, правителство. Лявото винаги ли е непредприемчиво, необходимо да бъде дотирано, субсидирано, надбавяно, снабдявано с ваучери и купони? Как на шопа му е хрумнало, че "бегай вдесно" не би му свършило работа? Ако отпратиш, някого натам, не би ли го въоръжил с инициатива, самостоятелност, предприемчивост ерго не би го смятал за пречка, а би казал: "Този е моята десница". Оставам с впечатление, че изрази като този показват много за това кой как разбира света и ветровете , които го управляват. И искренно си пожелавам да не развием първосигнална система от възприятия, в която "ляво" да бъде непременно лошо, а червеното като във приказката за малкото момченце, което казва на баща си:

 -Тате, тате искам балон! 

-Какъв? 

-Червен!

 -А, не! Червен- не. Червените балони са въздух под налягане,сине, само се пукат. Избери си друго. 

Всички десни-леви

Имам приятели, които имат също приятели. И те като всички техни приятели имат свои приятели. Дотук добре. Всички разбираме как се установяват приятелските кръгове и общуват социалните мрежи. Установено е обаче (емпирично, разбира се), че тези мои приятели са Костовисти. Те са от онази вече не толкова млада, но все пак далеч от средната възраст хора, които вярват в митичната личност на бившия министър председател, като в Бог. В името на разбирането, реших да ги провокирам и да видя до колко са сериозни във вярата си (според Е.Дайнов) и доколко вярват в красотата (според В.Дърева). Ако зададете няколко въпроса групирани според направления и намерения за разпределение на публичните средства, ще установите с учудване, а също и самите провокирани, че те всъщност са: леви. Цялата сбърканост на разбирането за леви и десни в България произтича от идентифицирането на ляво-то с БСП. И още веднъж доказва, че ако се появи нова лява политическа партия, с млади и убедителни водачи, то тя ще успее да генерира свои искрени поддръжници и дай Боже, електорат.

Третият закон на протеста

Третият закон на протеста Поглеждайте ги, радвайте им се. Избраните 240 депутата са обект на червената книга на изчезващите видове. Не им хвърляйте храна и моля ви, или както пишеше някога пред клетката на щрауса на една университетска зоологическа градина : "Моля не плашете щрауса! Подът е бетонен..." Подът е бетонен и под краката на тези 240 индивида. Той ще оцелее от замаяния порив за скриване от гласа на площада. Виждам посоки, виждам и идеи. Виждам безстрашието в постъпките на хората. И ако нещо остане след тези протести ще е това. Усещането е като на човек току що преодолял страха си от кучета. Знаейки , че Те надушват страха, а сега победил го, можеш изправил са да размахваш юмруци срещу глутницата, която стои вече на почтителна дистанция. След оставката-КАКВО? Най-страшното би било на изборите мълчаливото мнозинство да победи. Негласуващите. Именно заради тях Местан си позволява да бъде говорител на "суверена". Ако те не излязат да гласуват, именно те, негласуващите, тогава всяка политическа сила ще има изроденото "право" да вади хора на улицата и да настоява за прекрояване на парламентарното статукво. БКП (социалисти) умело владее пропагандата и внушението. Театърът се случва пред очите ни. Защо години наред театралните реформатори говореха, експериментираха и проповядваха своя различен театър? Той сега се създава в големи мащаби и смели режисьорски ходове. Впечатляващи драматургични похвати и съспенс. Има драма-има театър. За да потвърдим значението на тези протести е необходимо да действаме със същите средства и сила. Изхождам от принципите на универсалния трети закон на Нютон: LEX III Actioni contrariam semper et aequalem esse reactionem: sive corporum duorum actiones in se mutuo semper esse aequales et in partes contrarias dirigi.

... третият закон на Нютон казва, че както и да взаимодействат помежду си телата, те не могат да изменят своя сумарен импулс: възниква законът за съхранение на импулса. По нататък се оказва, че много от заобикалящите ни сили (в частност гравитационните сили) притежават потенциал: работата, която извършват външните сили, за да пренесат едно тяло от една точка до друга, не зависи от конкретната траектория (математически казано - роторът на силовото поле е тъждествено равен на нула. В този случай силата (векторна величина) може да се представи като градиент на дадена скаларна величина - потенциал. За да може третия закон на Нютон да е изпълнен автоматично, трябва потенциалът на взаимодействието на двете тела да зависи само от абсолютната стойност на разликата на координатите на тези тела U(|r1-r2|). Тогава възниква законът за съхранение на сумарната механическа енергия на взаимодействащите тела:

Или на кратко казано: Всяко действие има противодействие равно по сила в обратната посока! Именно тук се явява и времето да приложим този доказан закон. Има ли достатъчно физици на протестите?