От случката с автобуса насам, някак случайно или не няколко поговорки от богатия и притихнал български език се наместиха в дневния ред.
По различни поводи прочетох, че:
"Който автобус води другиму сам попада в него"
"Който автобус вади от автобус слиза"
"Пременил се Илия-пак в автобуса"
"Бързата кучка в автобуса ги ражда"
"Който сее автобуси жъне камъни"
и накрая разбира се една мощна препратка към 90-те и специфичния жанр на певиците с първо лично име:
"Бял автобус ме преследва в живота и неизменно след мене върви"
Остроумието ражда мисли, а мислите раждат размисли. Очакваме скоро нови сюжетни линии, перипетии и литературни форми, а дотогава
"Ако ти ударят една плесница подай и другия автобус".
