Искаме си социализма

Те си искат социализма. Казаха ни го направо, пич. Не се посвениха, не го завъртяха, не го прекараха през стройна философска постройка, а ей така ни го казаха. С плакат и лозУнг, с изписани букви, с руж циклам и устни плам. 

Казаха ни го както се казва: "Ше танцуваме нали, маце?" в кофти дискотека. Безпардонно и завинаги. Казаха ни го-искаме си социализма.
А сега де? Как да тълкуваме ние лексиката и синтаксиса, смисъла и сравненията?  Ще кажете сложно е. Не е. Да ни бяха казали "искаме социализъм", ще разберем посланието. Искат го въобще, в бъдеще време, искат социализъм, за който можем да говорим, да обсъждаме да даваме аргументи. Но не, пич. Те бяха повече от ясни: "Искаме СИ социализма"-значи искат си знаменцата на 1-ви  май и манифестациите с портрети вместо фестивалите на София, искат си пионерските връзки и конкурса за политическа песен "Ален мак" вместо Х-фактор, искат си киселото мляко по 23 ст и маслото по 72 ст, искат си бананите  в показния магазин около нова година, Дядо Мраз, искат изборни победи 99,9%... те СИ го искат. 

Те искат да пътувате в чужбина само и единствено ако е много необходимо и то само в страните от соцлагера и ако само те смятат за "целесъобразно".  Те ще ви задават въпроси "защо, "при кого", те ще ви застрелят в гърба ако се опитате да се измъкнете през границата, защото не искате да живеете като тях. 

Защото не искате да живеете с тях. 

Те просто Си искат социализма. 

Те си искат ладата и москвича, верото и "всяка неделя" (за децата Пинко, малко Том и Джери и инспектор Дюдю), те си искат "Тимур и неговата команда" и новините на руски в петък вечер... те си искат изгубения рай. И няма защо да ги виним. Изгубеният рай е фантазъм, колективно забравено и колективно сънувано. Tе имат идеята, че всички  ние живеем в една стая, спим на един миндер, ядем от една софра. 

Слава богу,че накрая се оказва, че с тях сме спали на различни легла. И в различни стаи.



За първото човешко непокорство и плода
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
със загубата на Едем

Джон Милтън "Изгубения рай"

Съветската пантера

Розовото не е непременно за момиченца или развеселяващ контур по нечия уста. Когато артистите принасят цветовете в жертва на друго монументално "изкуство" те трият срама. За гледащите отстрани поддръжници това ще е "кощунство", "посегателство", "гавра". Тяхното изкуство изобразява герои с пушки и танкове, а нашето просто целува по устата войника и му натиква карамфил в дулото. Обезсилването на тези внушаващи покорност пред силата на оръжието паметници, които толкова умиляват белокосите старци на 9 май е толкова силно, че може само да се сравни с танцуващ Й.В.Сталин на платформа на LOVE parade в Берлин през 90-те. Това очите им не искат да го виждат, те искат плакати, заклинания, лозунги, кратки форми и команди. Те се сърдят, пъчат се с медалите и ордените си, казват си "другарю" и попържат империалистите. За тях ние сме децата, които не са яли достатъчно бой, защото "Макаренко щеше да ви научи вас, всичките". Така разбират те свободата-дошла с помощта на съвеЦката армия. Високо вдигната ръка, която вместо факел като Статуята на свободата например, носи автомат "Шпагин". Едната ръка символично пръска светлина, а другата олово. 

Едва когато боядисаме и площада на мавзолея в оранжево ще повярваме, че филмчето за съветската пантера няма да го гледаме само по "Всяка неделя", а спокойно ще си направим среща на Паметника на розовата армия.

Куче влачи рейс

От случката с автобуса насам, някак случайно или не няколко поговорки от богатия и притихнал български език се наместиха в дневния ред.
По различни поводи прочетох, че:

"Който автобус води другиму сам попада в него"
"Който автобус вади от автобус слиза"
"Пременил се Илия-пак в автобуса"
"Бързата кучка в автобуса ги ражда"
"Който сее автобуси жъне камъни"

и накрая разбира се една мощна препратка към 90-те и специфичния жанр на певиците с първо лично име:
"Бял автобус ме преследва в живота и неизменно след мене върви"
Остроумието ражда мисли, а мислите раждат размисли. Очакваме скоро нови сюжетни линии, перипетии и литературни форми, а дотогава
"Ако ти ударят една плесница подай и другия автобус".

Бегай у "лево"

В контекста на разлюляната държава все по-често мисля за изразите, с които ние като народ си служим. Kакво е определило избора ни за съответсвие. Защо масово сме избрали да изразяваме например понятията ни за пространство непременно свързани с половата принадлежност. Ако нещо е наблизо то непременно е "на един х*й разстояние". Но ако същото нещо е далече, то непременно е "на пи*ка си майчина".Това е. Близо и далеч обозначаваме със страха от вагината. Толкоз. Vagina dentata произнесено тихо и на латински може да се дочуе някому като древната арабска поговорка "Има само три неща, които са истински ненаситни – пустинята, гробищата и влагалището." Но да се върна към изразите, скоито очертаваме мястото си в координатната система на света и отношенията. Когато желаем безапелационно и категорично да отклоним някого от обсъждане на някакъв въпрос или ако не искаме по никакъв начина да разговаряме, сме довели нещата до перфектното "Бегай у лево". Тук си заслужава да се поразсъждава. Първо прави впечатление "екащия" западен говор. Да допуснем, че някои си шопи (с пръти с копрали с търнокопи-според Г.Милев) съвсем естествено са насочвали нежеланото винаги в ляво. Защо там? Защо не просто "бегай встрани"? Интуитивно ли е усещането им, че лявата страна е по-слаба, лявата мишца не държи толкова добре, не е способна да защитава сама, а и трябва непременно помощ, намеса, регулация. От някой друг орган, държава, правителство. Лявото винаги ли е непредприемчиво, необходимо да бъде дотирано, субсидирано, надбавяно, снабдявано с ваучери и купони? Как на шопа му е хрумнало, че "бегай вдесно" не би му свършило работа? Ако отпратиш, някого натам, не би ли го въоръжил с инициатива, самостоятелност, предприемчивост ерго не би го смятал за пречка, а би казал: "Този е моята десница". Оставам с впечатление, че изрази като този показват много за това кой как разбира света и ветровете , които го управляват. И искренно си пожелавам да не развием първосигнална система от възприятия, в която "ляво" да бъде непременно лошо, а червеното като във приказката за малкото момченце, което казва на баща си:

 -Тате, тате искам балон! 

-Какъв? 

-Червен!

 -А, не! Червен- не. Червените балони са въздух под налягане,сине, само се пукат. Избери си друго.