Розовото не е непременно за момиченца или развеселяващ контур по нечия уста. Когато артистите принасят цветовете в жертва на друго монументално "изкуство" те трият срама. За гледащите отстрани поддръжници това ще е "кощунство", "посегателство", "гавра". Тяхното изкуство изобразява герои с пушки и танкове, а нашето просто целува по устата войника и му натиква карамфил в дулото. Обезсилването на тези внушаващи покорност пред силата на оръжието паметници, които толкова умиляват белокосите старци на 9 май е толкова силно, че може само да се сравни с танцуващ Й.В.Сталин на платформа на LOVE parade в Берлин през 90-те. Това очите им не искат да го виждат, те искат плакати, заклинания, лозунги, кратки форми и команди. Те се сърдят, пъчат се с медалите и ордените си, казват си "другарю" и попържат империалистите. За тях ние сме децата, които не са яли достатъчно бой, защото "Макаренко щеше да ви научи вас, всичките". Така разбират те свободата-дошла с помощта на съвеЦката армия. Високо вдигната ръка, която вместо факел като Статуята на свободата например, носи автомат "Шпагин". Едната ръка символично пръска светлина, а другата олово.
Едва когато боядисаме и площада на мавзолея в оранжево ще повярваме, че филмчето за съветската пантера няма да го гледаме само по "Всяка неделя", а спокойно ще си направим среща на Паметника на розовата армия.
