В контекста на разлюляната държава все по-често мисля за изразите, с които ние като народ си служим. Kакво е определило избора ни за съответсвие. Защо масово сме избрали да изразяваме например понятията ни за пространство непременно свързани с половата принадлежност. Ако нещо е наблизо то непременно е "на един х*й разстояние". Но ако същото нещо е далече, то непременно е "на пи*ка си майчина".Това е. Близо и далеч обозначаваме със страха от вагината. Толкоз. Vagina dentata произнесено тихо и на латински може да се дочуе някому като древната арабска поговорка "Има само три неща, които са истински ненаситни – пустинята, гробищата и влагалището." Но да се върна към изразите, скоито очертаваме мястото си в координатната система на света и отношенията. Когато желаем безапелационно и категорично да отклоним някого от обсъждане на някакъв въпрос или ако не искаме по никакъв начина да разговаряме, сме довели нещата до перфектното "Бегай у лево". Тук си заслужава да се поразсъждава. Първо прави впечатление "екащия" западен говор. Да допуснем, че някои си шопи (с пръти с копрали с търнокопи-според Г.Милев) съвсем естествено са насочвали нежеланото винаги в ляво. Защо там? Защо не просто "бегай встрани"? Интуитивно ли е усещането им, че лявата страна е по-слаба, лявата мишца не държи толкова добре, не е способна да защитава сама, а и трябва непременно помощ, намеса, регулация. От някой друг орган, държава, правителство. Лявото винаги ли е непредприемчиво, необходимо да бъде дотирано, субсидирано, надбавяно, снабдявано с ваучери и купони? Как на шопа му е хрумнало, че "бегай вдесно" не би му свършило работа? Ако отпратиш, някого натам, не би ли го въоръжил с инициатива, самостоятелност, предприемчивост ерго не би го смятал за пречка, а би казал: "Този е моята десница". Оставам с впечатление, че изрази като този показват много за това кой как разбира света и ветровете , които го управляват. И искренно си пожелавам да не развием първосигнална система от възприятия, в която "ляво" да бъде непременно лошо, а червеното като във приказката за малкото момченце, което казва на баща си:
-Тате, тате искам балон!
-Какъв?
-Червен!
-А, не! Червен- не. Червените балони са въздух под налягане,сине, само се пукат. Избери си друго.
